Един пост във Фейсбук и една предстояща световна премиера
Един пост на ОЛГА РАЧЕВА във Фейсбук (с дата: 14 юли 2019 г.) ме провокира.
„Преди няколко години бях в Париж в навечерието на националния им празник. Гледайки цялата тържественост се улових колко много завиждам на французите... Завиждам за патриотизма в очите и душите им. Този патриотизъм, който се възпитава ежедневно - от Аполинер и Монтескьо, през Юнеско, та до днес французите прибавят патриотизъм, а ние българите го отнемаме от децата си, защото авторите ни били архаични.
Във времената на младостта си в Париж открих себе си. Сигурно звучи напудрено, но е точно така.Първата ми специализация, работата ми в няколко информационни цeнтъра ме насочиха към научно-информационното обслужване, към системите за управление на научните изследвания. Така както се влюбих в Париж, така се влюбих и в професията си...та до днес.”
Французите… И италианците, и испанците, пък и други, от години търсят (и намират!) начини да съхранят идентичността си, историята си, културата си, да ги популяризират, и туристи привличат. Възстановките на исторически събития и карнавалните шествия отдавна са станали част от живота им, влезли са в календарите на kултурните им събития.
В стърнището на края на гр. Марл, Пикардия, напр. стифират балите слама като коридори за стрелба с лък, с арбалет, бой с мечове и др. Каменоделец показва как се строи свод, защо е устойчив, какво го държи; железар разпалва мангала и пред очите ви изковава меч или ви щанцова монета за спомен; майстор лютиер изработва инструменти, демонстрира как звучи всеки един от тях; жени готвят в пръстени и медни съдове, окачени на триножници над стъкнат огън, други предат, тъкат, плетат… Осигурен е гардероб - всеки желаещ може да се преобрази в средновековен рицар или паж, кардинал, кюре, чуждестранен пратеник или страж, придворна дама или проста селянка. Майсторска езда, жонгльори на кокили, акробати и фокусници, рицарски турнири, шествия – програмата е разнообразна, богата и се спазва до минута.
| ||
Тръбачи обявяват „пристигането” на краля и свитата му и множеството се струпва да ги посрещне. Диктор пояснява кой е владетелят и от коя династия, родства, период и характеристики на управлението му, кои са славните рицари наоколо, с какво са се прочули, с какво са запомнени, кои са другите в свитата, каква музика е звучала тогава и т.н. Забавно! И дори в главичките на най-малките все нещичко остава - я характерен костюм, шапка, аксесоар от епохата, я някое оръжие, я любимата хрътка на кралицата (сравнявала съм с платна, рисувани от натура!), но колкото и да остане, все е възможност за идентификация на конкретен исторически период, живописно платно, архитектурен стил и пр. в съзнанието на подрастващия (пък и не само на подрастващия), т.е. те учат историята си, докато се забавляват. Чрез игра и изкуство. Ненатрапчиво. Но надеждно!
| ||
Още снимки от Марл на : https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1642621723853&set=a.1642621483847&type=3&theater
Отдавна по руините от амфитеатри, замъци, крепости се изнасят и оперни и оперетни спектакли на открито, използвайки естествения декор. Мащабните продукции на популярни творби освен звездни изпълнители включват множество статисти и външни формации. Участието на коне, слонове и всевъзможни ефекти увеличават зрелищността, привличайки нови и нови почитатели. Техническите предизвикателства пред специалисти от най-различни сфери приобщават и тях, и семействата им към света на операта и изкуствата.
Ново течение през последните няколко години е създаването на произведения за конкретното място въз основа на неговата история - съвсем логичен ход, след като вече е създаден вкус към опознаване на миналото чрез т.нар. Средновековни празници.
Отзвук от тази тенденция или „първата й лястовичка” у нас е предстоящата световна премиера на операта „Траян в Тракия”, създадена специално за Античния форум „Августа Траяна”.
Какво споделя композиторът:
 |
| Андре Катели |
Идеята за „Траян в Тракия” се ражда в разговор между композитора Андре Катели и диригента Антъни Арморе, през м. март 2018 г.: „опера, композирана за Стара Загора и за българския народ, специално създадена за представяне на Античния форум, който едновременно е театрален декор, но и хронотоп на сюжета, чийто фон са Дакийските войнѝ. Римските руини днес, в оперното произведение са в строеж. Иронията е в основата на последната величална сцена – надеждите на всички „ще бъде вечен мир в Рим“ и очевидността на сбъдналото се пророчество на жреца на Сабазий, критикуващ изграждането на „това, което скоро ще е само руини”.”
Катели бързо проучва историческата епоха и написва либрето, непретенциозно, с елементи и конфликти, присъщи на операта. Романсът между римския войник и току-що покръстената християнка, чийто баща е тракийски жрец, ненавиждащ римското господство - съдържа алегория за появата на национализъм в съвремието ни като реакция срещу Европейския съюз. В операта побеждават толерантността, съюзът заради общата съдба и ориста коренното население да бъде бастионът на европеизма срещу източната заплаха, но не за сметка на съхраняване и опазване на местното, особеното, националното.
 |
| Мортен Роесен |
Режисьорът Мортен Роесен (Дания) се присъединява: Събитията се случват на същото място, на което сме седнали - именно на фантастичния Античен форум на Августа Траяна. Следим как робите изграждат форума, как аристокрацията заговорничи, стремейки се към властта и контрола над тракийската област чрез различни съюзи. В същото време двама млади влюбени са готови да рискуват и загърбят всичко, да избягат далеч в търсене на нов и по-добър живот.
Катели отбелязва, че „това е оперна творба, създадена далеч от мястото (на другия край на Земята, в Бразилия) и от времето на описваните събития (106 г. от н.е. - XXI век), т.е. всички и всякакви разнородни влияния, толкова различни, та чак несъвместими, могат да бъдат миксирани по съвсем естествен начин. Така тази опера, по същество европейска и в традициите на XIX столетие, можеше да бъде композирана само в Новия свят и в Новото хилядолетие.”
Творбата, чиято световна премиера очакваме на 25 юли 2019 г. на Античния форум „Августа Траяна” няма как да не ни провокира. Августа Траяна, проходът Траянови врата, Траяновия път са все имена, прехвърлили столетия, достигнали до нас от древността…
Ето малко история, събрана от различни статии в Уикипедия:
През 148 г. пр. Хр. римляните разгромяват Македонското царство и го превръщат в своя провинция. Под римската власт попадат също Елада и Илирия, по-късно и част от Мала Азия.
През второто десетилетие сл. Хр. завладените крайдунавски земи официално стават римска провинция под името Мизия (разположена на териториите на днешните Румъния и България).
През 45 г. сл. Хр. Одриското царство е анексирано от император Клавдий, територията му става известна като римската провинция Тракия. Одриската аристокрация запазва своето привилегировано положение в условията на римското владичество.
85 -88 г. сл. Хр. Даките, предвождани от Децебал, нахлуват и завладяват голяма част от Мизия. В последвали няколко похода победата е на страната на даките, пленени са множество римски знамена, оръжия, бойна техника, бойци. С Децебал е сключен мир, който е доста унизителен за римляните.
101-102 г. сл. Хр. С обявяването му за римски император, Траян започва война с даките и въпреки зимата и тежките загуби ги побеждава. Децебал е принуден да моли за мир, но договорът е много неизгоден. Римски стават всички завладени територии, Децебал трябва да разруши оцелелите си отбранителни укрепления и да върне на римляните военопленници и оръжия. Възприел договора като временно примирие, въпреки условията му, той укрепва армията си и се готви за нова война. Траян също не приема на сериозно договора, тъй като целта му е пълното завладяване на Дакия.
| ||
През 105-106 г. сл. Хр. Децебал нарушава мирния договор и Траян нахлува в Дакия едновременно от няколко посоки. Съпротивата на Децебал е съкрушена. Той отстъпва докато не пада и столицата Сармизегетуза. За да не попадне в плен, Децебал се самоубива. След смъртта му римската армия лесно се справя с незначителните огнища на въстания и през 106 г. е образувана римската провинция Дакия.
Траян завзема богатствата на Дакия. В римската хазна влизат 165 тона злато и 331 тона сребро. Рим опрощава всички дългове и налози на гражданите си за 106 г. и подарява по 650 денария на всеки длъжник. В чест на победата на Траян е присъдена почетната титла Dacicus („Дакийски“). Със средствата от военната плячка императорът организира пищен триумф и празненства в Рим, продължили четири месеца. Победата му над даките е ознаменувана и с издигането на Траяновата колона. В традицията на Рим Траян е смятан за най-успешния принцепс. След смъртта му великият император и пълководец е обожествен от Сената; възприема се обичаят да приветстват всеки следващ нов цезар с пожеланието „Да бъде по-щастлив от Август и по-добър от Траян.“.
| ||
| ||
|
Завладяването на дакийските съкровища и експлоатацията на златните и сребърните рудници в днешна Трансилвания подобряват държавните финанси. В цялата империя се предприема мащабно обществено строителство - обществени сгради, пътища, акведукти, реконструкция и модернизиране на пристанища и др.
Според свидетелството на Амиан Марцелин, Траян надминава всичките си предшественици и приемници с мащабите на строителната си дейност, като по градежите толкова често се споменава името му, че на шега съвременниците му го наричат „лишей” (herba parietina). Името на императора носят т.нар. Траянови валове, Виа Траяна, Траянов мост над Неретва в Мостар, римският монумент Трофеят на Траян (Tropaeum Traiani) в Адамклиси, Северна Добруджа (реконструиран в 1977 г.). Проходът Траянови врата край Ихтиман също се свързва точно с тоя римски император. В съседство са останките от антична крепост и древния римски път Виа Милитарис, за който Антун Вранчич през 1553 г. съобщава, че се нарича Траянов път и свързва Белград и Цариград. Открит е строителен надпис върху фриз-архитрава от източния проскений в Античния театър в Пловдив. Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум и не на последно място Августа Траяна увековечават победите и грандиозното строителство на император Траян по нашите земи.
Константин Иречек счита, че името на Траян, победител на даките, придобива толкова гръмка известност, че впоследствие е причислен към славянските богове. В апокрифи („Ходене на Богородица по мъките” напр.) е записано, че в числото на боговете езичниците смятат и действителни личности като „Троян, Хърс, Велес и Перун” и е налице забележка, че Троян бил „цар” в Рим. Траян или Троян, царят с магарешки или кози уши от народната приказка, е митологичен персонаж в южнославянския фолклор.
От специална листовка, подготвена от доц. д-р Христо Буюклиев от Регионален исторически музей – Стара Загора научаваме повече за:
Августа Траяна – „преблестящият град на траянците…”
„Основан около 106-107 г. от римския император Марк Улпий Траян (98-117 г.), Августа Траяна е един от най-големите и красиви градове на Тракия през II-III век. От началото на III век градът се споменава и под името Берое, което се приема като възстановяване на предполагаемото наименование на тракийско селище, съществувало тук преди възникването на града. Още в първите десетилетия от съществуването си Августа Траяна се обособява като крупен икономически, политически, административен и духовен център в провинция Тракия. Ползвала се е със статута на автономен град от полисен тип (т.е. град-държава). Основните управленски структури на града били булето (градският съвет) и демосът (народното събрание). Особено значима била ролята на архонтите, които оглавявали различни звена на стопанската дейност и вътрешния ред на гражданите. Предоставената му обширна административна територия била значително по-голяма от днешната Старозагорска област.
Правите ориентирани по световните посоки улици били застлани с масивни каменни плочи, под които били изградени модерни за времето си канали и водопроводи. Красиви колонни портици, издигнати върху уличните тротоари, предпазвали минувачите от капризите на времето.
Достигналите до нас великолепни образци на каменната и бронзова пластика, ювелирното изкуство, грънчарството и стъклопроизводството са безспорен атестат за висок художествен вкус и майсторство. Особено развитие бележи и музикалният живот в града. Не случайно тук била издигната великолепна мраморна статуя на легендарния тракийски певец, музикант, певец и чудотворец Орфей.
Върху редица официални надписи, изчукани върху камък, Августа Траяна е наричана „преблестящият град на траянците”.”
Да пожелаем
„На добър час!”
на целия екип за успешното реализиране на очакваната
СВЕТОВНА ПРЕМИЕРА
„Траян в Тракия“
опера в две действия (5 сцени)
от Андре Катели
Либрето
|
Андре Катели
|
Диригент
|
Антъни Арморе
|
Режисьор
|
Мортен К. Роесен
|
Сценография
|
Тодор Демеров
|
Художник на костюмите
|
Теодора Джамбазова
|
Мултимедия
|
Пламен Асенов
|
Корепетитори
|
Мануела Манолова
|
Мирослав Георгиев
| |
Превод на либретото
|
Диана Лофреда
|
Субтитри
|
Мануела Манолова
|
Действащи лица и изпълнители:
Траян
римски император
|
- Теодор Петков
|
Орол
баща на Меда,
жрец на Сабазий
|
- Едуин Кей
|
Золт
приятел на Орол
|
- Игнат Желев
|
Марчело
преторианец, шпионин
|
- Николай Моцов
|
Меда
дъщеря на Орол
|
- Елена Мишинова
|
Антония
приятелка на Меда,
съпруга на Золт
|
- Тереза Бракалова
|
Центурион
|
- Христо Иванов
|
Вестител
|
- Костадин Якшев
|
Народ, войници, роби от Дакия
Място и време на действието - Августа Траяна
(античното Берое, днешна Стара Загора) през 106 г. сл. Хр.
Солисти, хор и оркестър на
Държавна опера - Стара Загора
Прабългарска школа за оцеляване „БАГАТУР“
25 юли 2019 г. 2100ч.
Античен форум „Августа Траяна”
Коментари