Непубликувани документи за постановката на операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров в Старозагорската опера през 1975 г.
Материалът е публикуван в сборник (стр.78-87) от
IX
Академични пролетни четения в НМА
„ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ
И БЪЛГАРСКИЯТ МУЗИКАЛЕН ХХ ВЕК
(ИДЕИ, ПОСОКИ, КОНТАКТИ)”
Гл. асистент д-р Емилия Жунич,
ИИИзк.-БАН, сектор „Музика”
Непубликувани документи за постановката
на операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров
в Старозагорската опера през 1975 г.
(с протоколирано
изказване на композитора)
Сравнително малко на брой са съхранените исторически документи,
свързани с конкретни постановъчни проблеми и управленски решения в един от
най–старите ни държавни оперни театри – Старозагорската опера. Съхранени в
Държавен архив – Стара Загора, списъците на отделни репертоарни заглавия, на постановчици
и изпълнители, преписките с висшестоящи инстанции и др. п., хвърлят известна
светлина върху характера и хода на събитията през различни времеви периоди.
Особен интерес в този смисъл, представляват запазените протоколи от заседанията
на Дирекционния и Художествения съвети в операта, макар и постъпленията им в
архива да са непълни/частични (от конкретен сезон), при това – далеч не всички
протоколи от проведените заседания, а само някои (или дори отделни страници) от тях.[1]
Във връзка с темата на настоящата Юбилейна научна
конференция, ще резюмирам съдържанието на няколко протокола от поредни
заседания на Дирекционния съвет – свидетелстващи за предварителните дебати около
постановката на оп. „Цар Калоян“ на старозагорска сцена, както и протокола от
заседанието на Художествения съвет, с който официално е оценена и приета новата
постановка на творбата.
Така в Протокол от заседание на Дирекционния съвет,
проведено на 22 авг. 1974 г.[2],
директорът на операта Милчо Стефанов поставя на обсъждане репертоарните заглавия
за сезона, а и за предстоящото поредно издание на „Декемврийски музикални дни”[3] и задава
на колегите си въпроса: „В състояние ли
сме на 22 ноем. 1974 да бъдем готови с „Цар Калоян”?”.
Присъстващите са на мнение, че времето за подготовката на премиерата е твърде
кратко, необходими са и много сценични костюми; традиция е „Дните“ да се откриват
с българско заглавие, но този път вероятно ще се наложи да се направи
изключение. Служителката от ОСИК[4] Мария
Проданова обаче е категорична, че тази традиция не бива да се нарушава и да се
„омаловажават Декемврийските музикални
дни, още повече, че те прерастват в Национален преглед от следващата година”.
Ръководителите на Старозагорска опера се опитват да обяснят затрудненията, като
предлагат достойно откриване – с доказаните постановки на „Аида” и/или „Сътворението на света”, но М. Проданова настоява,
че „мнението на ОСИК е Операта да се
представи на Декемврийски музикални дни със силно и ново заглавие.” Нещо
повече – тя смята, че ако колективът положи усилия, ще се справи с премиерата
на „Цар Калоян” и отново ще докаже „както
много пъти до сега възможностите си”. Но… междувременно, тримата
разпределени главни изпълнители са подали молби за освобождаване от роли![5] Директорът
Милчо Стефанов изказва становище, че солистите едва ли ще бъдат проблем, „ако Димитър Димитров се заеме да постави
заглавието. Солистите му вярват.” Дирекционният съвет приключва с решение
да бъде предложено на главния диригент Димитър Димитров да поеме подготовката
на оп. „Цар Калоян”.
На следващия ден, 23 авг. 1974 г., е проведено второ
заседание на Дирекционния съвет.[6] Директорът
М. Стефанов предлага на Д. Димитров да се заеме с постановката и съображенията
му са, че така „Цар Калоян” ще излезе във възможно най-кратък срок,
произведението ще се работи от всички солисти с желание и ще се избегнат
евентуални катаклизми при ангажиране на гостуващ диригент. Но Димитър Димитров
е на мнение, че „Цар Калоян” не може да излезе като първа премиера за сезона;
централните роли не се познават, за този кратък срок артистите не са в
състояние да ги разучат, да се впеят и т.н. „Смятам – казва той, – че „Цар
Калоян” е свръхсилите на Старозагорската опера. Аз не желая да взема тази
постановка, защото тя ще стои на много по-ниско равнище от предишните ми
постановки. Ако искат да направим това заглавие, трябва сериозно да се помисли
как могат да ни помогнат да попълним оркестъра.” Но същевременно Димитров
предлага да се разговаря „с някои от
добрите наши диригенти – като Константин Илиев – и се покани за постановчик,
след като Александър Владигеров е възпрепятстван. Софийска опера да изпрати
Маргарита Радулова да пее централната партия. С това се решават всички спорни
въпроси.”
Доводите и категоричността на Димитър Димитров
натежават. Премиерата на „Цар Калоян” е планирана за м. февруари 1975, а „Декемврийски
музикални дни” – по изключение – ще открие Софийската опера.[7]
На следващо заседание[8],
директорът М. Стефанов информира колегите си, че е разговарял лично с Панчо
Владигеров: „Композиторът заяви, че има
желание „Цар Калоян” да бъде поставена от з.а. Ромео Райчев, който познава
произведението детайлно.” И предлага Райчев да бъде поканен за
гост-постановчик, а Веселин Ненов да поеме заглавието впоследствие. Но Ненов е
на мнение, че така се подронва авторитетът му.
В протокол от поредно заседание (5 окт. 1974 г.)[9] е
вписано разпределението на ролите за „Цар Калоян” – за повечето роли, по двама
изпълнители. Диригентът Димитър Димитров предлага да се работи с един състав,
но съветът решава да бъде чуто и мнението на гост-постановчика Ромео Райчев.
Как е протекъл самият репетиционен процес оттук
нататък, не е съвсем ясно. Но за щастие, е запазен Протокол от заседание на
Художествения съвет от 27 февр. 1975 г.[10], който
удостоверява положителните оценки при приемането на постановката на „Цар
Калоян”. И на първо място ще цитирам изказването на гост-постановчика Ромео Райчев:
„Много скоро,
преди два месеца и половина, в същата тази обстановка, решихме да поставим „Цар
Калоян”. Разбира се, не липсваше и доза скептицизъм поради трудността на
операта. Аз обаче бях дълбоко уверен в себе си, че операта ще бъде заобикната.
Това предисловие може би не е много необходимо. Радостно е, че това, което се
направи, е похвално. Ние ще се радваме на вълнуващ спектакъл.
За
музикалната страна – говоря за оркестъра. Много съм доволен и благодарен
на всички за изключително сериозното отношение. За късо време те се заеха да
разучат трудните щимове и се справиха отлично. Музиката на Панчо Владигеров не
може да се свири на прима виста, необходим е много труд. Тъй като „Цар Калоян”
е силно сценично произведение, се наложи в голяма степен да изменя динамиката,
за да подпомогна състава.
За
артистите – всички работиха много съвестно и макар че в
началото проявиха колебание, постигнаха добри резултати (като Мишо Мартинов). Изненадващо
добре се представи и Антонина Бакърджиева. Можеха да се включат и други
артисти, напр. Евдокия Здравкова.
Хорът също се
справи много добре. Първите хорове, както и финалният, звучат много добре. Не
искам да кажа, че всичко онова, което сме постигнали, е добило идеален вид, но
мисля, че се доближихме до музиката на Панчо Владигеров и дано да няма неща,
които да дразнят музиканта. Смятам, че спектакълът ще се доближи и ще се нареди
до върховете, които е постигала досега Старозагорската народна опера.”
След кратките изявления на режисьора Георги Петров и
сценографа Петър Русков – визиращи различни достойнства
на произведението, единомислието, постигнато от постановчиците, натовареността на
ателиетата[11] и надеждите за успешно
премиерно представление, взема думата композиторът Панчо Владигеров. Вълнението
му е обяснимо: предвид съдбата на „Цар Калоян” до този момент и на каква
дисекция е била подлагана, как и колко пъти е прекроявана! А и от
предшестващите репетиционния процес настроения в театъра, все нещо е стигнало
до ушите на музиканта и чувствителността на артиста (цитирам дословно – по записа от протокола).
Изказване на
н. а. проф. Панчо Владигеров: „Искам преди всичко да се обърна към Ромео
Райчев – големия приятел на моята музика, към др. Петров и др. Петър Русков,
които направиха много верни и много правдиви неща. Радвам се, че всички
говорихте накратко, както е, няма балтавня. Намирам, че колективът на
Старозагорската народна опера, сравнително млад, постигна завидни резултати. Аз
много добре знам каква трудност представлява „Цар Калоян”. Тази опера е не само
трудна за Софийската народна опера, Старозагорската опера, но и за големи
оперни сцени. Аз съм изумен от певците, които се справиха много добре. За първи
път такъв род музика е така добре овладяна от певците. Тя е мъчна не само в
класа, в интервалите, в цялото музикално мислене. Искам да благодаря на др.
Райчев, който със своята рутина, даровитост и с помощта на др. Петров и Русков,
успяхте да направите всичко това.
Премиерата на
„Цар Калоян” през 1936 г. не беше на това ниво, макар че участваха артисти като
Цветана Табакова и Събчо Събев. Това показва, че за 38 години ние сме
постигнали извънредно много. Тези хора, дето работят тук, са закърмени с
истинско знание. Моят концерт за пиано през 1918, за да постигнех едно средно
изпълнение (концертът далеч не е така сложен и комплициран), направихме 58
репетиции. Много жалко, че във вашия оркестър има свободни бройки. Такъв
оркестър трябва да бъде от 100 души. Нашите финансови магнати трябва да вземат
мерки – вие нямате контрафагот, челеста. Във века на техниката тези инструменти
не бива да липсват в един театър. Щастие е, че имате такъв театър и акустиката
е хубава – тези, които са слаби, викат, че акустиката е лоша.
Такава
сценография, каквато направи др. Русков, говори, че във вашата среда имате един
много даровит със своя почерк художник. Неговата сценография трябва да се
отличава от всички други за тая историческа епоха – богата гама от бои, не е
старомодно, а по-ново виждане, не като авангардистите в музиката или
изкуството. Едно изкуство трябва да излезе от сърцето и да влезе в сърцето. За
щастие имаме даровити българи, които пишат хубава музика, и такива, които сами
се обричат на неразбираемост. Мисля, че поизпуснахме младите хора и в
музикалното възпитание. Някои младежи имат погрешно отношение към изкуството.
Естрадата е поставена най-високо. По радиото се допускат дилетанти, които знаят
две-три ноти и мислят, че са постигнали всичко. За Лили Иванова излезе скоро
такава голяма книга, каквато още за мен няма. Пише се за хора, които нямат нищо
общо с музиката. Това е едно падение. Най-странното е това, че премахнаха
пеенето в горните класове на училището. Аз в училище едно време чух за опера. В
Шумен чух първи оперни потпури, в Шумен от военните музиканти, които свиреха
всичко, и Вагнера. Днес младите не знаят класиката, а за предкласиката хабер
нямат. За жалост, от Съюза още нищо не е постигнато. Има още много да работим…
Отвлякох се…
Костюмите на Трендафилова са много хубави. Др. директор имаше много бела с
постановката, но той допринесе много за създаването авторитета на постановката,
като заложи авторитетното си мнение, всичките си сили, за да реализира
спектакъла. Аз му благодаря. Убеден съм, че успехът ще е голям, че ще се нареди
между вашите големи успехи. Техническите работници също се трудеха в лицето на
нашия инженер. Благодарение на целия колектив ще изтикаме и ще направим една
прекрасна премиера. Танците са живи, хубави. В София от Петър Луканов аз и
други бяхме недоволни. Скучал съм на моите танци и си виках „кога ще свърши?”,
но тука колективът влезе в атмосферата, почувства я, особено с помощта на др.
Петров, който работи да стане както трябва – българските народни танци да
грабнат сърцето на публиката. За самата публика ще бъде радост да ги гледа.
Чувства се, че това е една опера с големи традиции. Осъществи се важната роля
на оркестъра като голямо действащо лице, а също и певците. Заслугата е на др.
Райчев и на всички от постановъчната група, че сте били единни, без диференции.
Сценично, чисто от режисьорско гледище, засега тази постановка е най-доброто в
България. На бялото черно не може да се каже. Спектакълът не се заседява, всеки
в него живее. Аз мисля, че това е много добре поставено от др. Петров. От
неговите режисьорски хрумвания съм изненадан, драматичните решения правят
особено впечатление. Особено началото, на него му дойде на ума едно много
интересно нещо – фурор-истерио се получава! Др. Попова не бива да се забравя –
хорът звучи убедително, пластично и най-вече чисто; за оркестъра – всички са
много квалифицирани, работиха с труд, старание и любов. Право да си кажа, в
началото в оркестъра бях несигурен, но като гледах две представления, добих
друга представа. Искам от София да дойдат хора и да видят как се работи в
провинцията. Минаха онези „кьорави” времена, сега се гради нова културна политика.
Старозагорската опера не е провинция, тя има същото значение като една Софийска
опера. И това не е случайно – този град е на най-великите български поети –
Николай Лилиев, Кирил Христов, на 30 км от тук – Яворов, този край е издигнат
край…
Впрочем, желая
успех и големи благодарности.”[12]
Очевидно, много и различни теми засяга в изказването
си Панчо Владигеров – красноречиво доказателство за обзелото го искрено
вълнение, както и за достоверността на документа, съхранил мига.
Наред с композитора, артистите – членове на
Художествения съвет, спонтанно изразяват радостта си от успеха на колектива да
се справи с това трудно заглавие. Представителят на оркестъра Тачо Тачев отбелязва, че въпреки разбираемите
опасения, работата с Ромео Райчев е протекла изключително спокойно; диригентът е
работил търпеливо, предварително е разчел своята работа, което е улеснило
състава. „Никога не работихме повече от 3
часа и оркестърът не е преуморен. Смятам, че с необходимата отговорност ще се постигне
всичко онова, което диригентът изискваше от него. Психологически хората са
готови.”[13]
Представителката на ОСИК Радост Николова отчита, че премиерата на „Цар Калоян” има значение
не само като културно, но и като обществено-политическо събитие, което ще
предизвика интереса освен на старозагорци, и на цялата ни музикална
общественост. Определя постановката за етап в развитието на Старозагорска
опера. „Оперно-симфоничният характер на
произведението създава неговата мащабност. Спектакъл с определено съвременно
звучене. Радостно е, че постановъчната група е постигнала своите резултати чрез
ведрия психологически климат, който е успяла да създаде. Гледах и двата
състава. Смятам, че са равностойни.”[14]
Николова отбелязва също, че постановката е достойна за тържествено честване
75-годишнината на своя автор.
След официозната оценка на специалиста от ОСИК, тонът
на заседанието се променя – става по-лек, по-шеговит. Шегува се и Панчо
Владигеров: „Може би тази сложност и
трудност на моята опера ще подготви оркестъра да бъде в състояние да изсвири и
Вагнера, и Рихард Щраус… Може би съм допринесъл тъй една малка частичка.”[15]
Художественият съвет определя премиерните съставите за
1 и 8 март 1975 г. и взима решение да се възложат някои роли на още изпълнители
– з.а. Миньо Минев, Иван Василев, Никола Кутин, з.а. Георги Енев и въпреки
постъпила молба не освобождава Асен Попов от ролята на Борил. Следват 16
подписа.[16]
Впоследствие, старозагорската постановка действително
е окачествена като изключително важно
събитие – не само в сценичната история на творбата, а дори (за дадения етап на развитие) на българския оперен театър като цяло.[17]
Тя се отличава от всички предишни постановки с
творческата си завършеност, с
реализацията си като ансамблов спектакъл, с възможно най-голяма динамика и
компактност на действието, със строго съблюдаване на музикално-сценичното
единство на произведението.
И неслучайно през лятото на 1975 г., Старозагорска опера гостува на театър Виелки (Лодз) именно с постановката си „Цар Калоян”, а полската преса отделя специално внимание на „образа на Мария“. И на „впечатляващата сценография”. И на „великолепно звучащия хор”. И на „заслужаващия внимание оркестър”.[18]
През есента на същата 1975 г., когато Старозагорската
опера чества своя половинвековен юбилей, особено тържествено открива Фестивала
на оперното и балетното изкуство с „Цар Калоян”.
[1] Конкретно ф. 47, оп. 2, а.е. 4, вс. л. 135: До л. 16 протоколите са от 1971 г., и на л. 17 започва протокол от началото на сезон 1974/1975. Срещат се протоколи от заседания и на Дирекционния, и на Художествения съвет на Старозагорска опера. Освен това номерацията на протоколите е по реда на попадане в папката, а не действителната, по хронология, затова не се взема под внимание и не се цитира.
[2] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 17.
[3] Събитието „Декемврийски музикални дни” в Стара Загора, в последствие прераства във Фестивал на оперното и балетното изкуство, в който участват всички оперни театри от страната. През настоящата 2019 г. предстои 50 юбилейно издание на ФОБИ.
[4] ОСИК - Окръжен съвет за изкуство и култура.
[5] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 18.
[6] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 19.
[7] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 33.
[8] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 29.
[9] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 37.
[10] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 58-65.
[11] „Хората стояха до 12, до 1 ч. след полунощ…” (л. 59.).
[12] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 59-61.
[13] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 62.
[14] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 63.
[15] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 63.
[16] ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 2, а.е. 4, л. 65.
[17] Виж: Лазаров,
Стефан. "Цар Калоян" на
старозагорска сцена. – В: Бълг. музика, 1975, №5, с. 54-55. А
статията му в местния в-к „Септември” е озаглавена: „Истинският Владигеров”.
(Септември, № 29, 11 март 1975, с. 4.).
[18] Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева, Емилия Жунич. Български музикален театър. Опера, балет, оперета, мюзикъл. 1890-2010. Рецензии, отзиви коментари. Гея-Либрис, София: 2015, 768, 151–155.
Коментари