„Селска чест“ и „Делвата“

На 28 ноември 2016 в Стара Загора бе открито 47-ото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Директорът на операта Огнян Драганов призова за едноминутно мълчание в памет на Александър Йосифов – музикант с особено топло отношение към старозагорските творци – „най-реализираният български композитор на опери за деца в територията на ФОБИ“, почетен гражданин и дългогодишен артистичен директор на фестивала. Приветствие от името на Общината поднесе зам.-кметът по култура Красимира Чахова. По традиция, утвърдена през годините, домакините откриват с премиера. И ако „денят си личи от сутринта“, двойната премиера – „Селска чест“ и „Делвата“ – обещава не просто поредния фестивал, а едно събитие в културния ни живот.„Селска чест“ е често изпълнявано и добре познато заглавие, но сценографията и костюмите на Салваторе Русо са едно пиршество за сетивата. Вместо традиционната завеса пред погледа на зрителя е изветрен от времето тухлен зид със сводести ниши и контрастиращи бели колони, останки от древни култури. „Отварянето“ на зида открива гледка към площад с масивна каменна църква в дъното, двукатната къща на Алфио вдясно, кръчмата вляво – автентична атмосфера на южняшкото село, в която майсторът сценограф вписва архитектурните символи на Сицилия, както е отбелязано и в програмата на постановката.








Костюмите. Обикновено при реализациите на „Селска чест“ – наши и чужди, единственото облекло в по-ярки цветове е на Лола, а останалите селяни са в сиво-кафяво-черни тонове. А тук ставаме свидетели и на навлизането на модерния градски костюм – мъжки и дамски, и типизация на прослойки в това миниатюрно общество. Неподправен колорит и достоверност внася присъствието на деца на различни възрасти на празника. По един начин изглежда малката госпожица с дамата и господина с цилиндъра (вероятно гости за празника от близкия град, най-вдясно на снимката), по съвсем друг начин селските деца, домакините, момите. Различни са и облеклото, и поведението, и предпочитаните лакомства и забавления, което веднага говори за единомислието на постановчиците и режисьорските задачи, поставени пред всеки (без изключениe!) от изпълнителите. Дори децата oглеждат връстниците си с интерес – дрехите, поведението. Характерните за времето и за средиземноморските народи бради, мустаци, бакенбарди също не са убегнали от вниманието на художника, а Лола – Деси Стефанова – е сякаш кукла от витрина – хубава, привлекателна, сияеща. Такава гиздосия не би могла кротко да чака съпруга у дома; целият ѝ вид говори, че тя търси забавлението, възхищението на околните. Туриду – Камен Чанев, Сантуца – Олга Романко, мама Лучия – Евдокия Здравкова-Хорозова са гост-изпълнители. Камен Чанев – тенор със световна кариера и Евдокия Здравкова-Хорозова – дългогодишна прима на Старозагорска опера, носителка на множество награди и отличия, гастролирала по европейските сцени, не се нуждаят от представяне. Олга Романко – рускиня по националност, е „утвърден изпълнител с богат сценичен опит, с дълъг списък от оперни заглавия зад гърба си, с интересни и вълнуващи бъдещи ангажименти в значими оперни театри с най-добрите световни диригенти. Посвещава се и на педагогическа дейност. Преподава в консерваторията на гр. Специя, Италия, доцент в Академия Арена в Рим. Освен това води майсторски класове с млади оперни певци“. В ролята на работливия млад колар Алфио е Валери Турманов. Особено осезателно е вълнението на Евдокия Здравкова-Хорозова, чиято Сантуца, макар и в концертно изпълнение, само преди година достави удоволствие на публиката и възхити мнозина на матинето „Звездите на Старозагорската опера“ в нейна чест. Но тази неподправена емоция само „стопли“ образа на мама Лучия, направи го по човешки съпричастен към страданията на Сантуца. Много нежни нюанси постигат щрайхът, арфата още в интродукцията. Оркестровата звучност е подчинена на случващото се на сцената. Диригентът Карло Донадио, режисьорът Игнацио Окипинти – и те, както и художникът Салваторе Русо са италианци.В началото хорът леко се разклаща и като че не му достигат височините, но зрелищността на сцената пред църквата с всичките тези предлагащи стоките си търговки, дечица, дори клетка с птички, приковават вниманието. Зрелищност в най-добрия възможен смисъл е постигната и в църковното шествие със статуята на Мадоната и хоругвите. И църковният клир, и двете групи деца – лявата в жълто-оранжеви роби, сини атлазени дълги колани и бели лилиуми в ръце, дясната – с червени роби и бели дантелени туники над тях – сякаш са свалени от картините на великите майстори.


 
„Делвата“ е едноактна танцова комедия (четем в програмата на постановката) по музика на Алфредо Казела и за първи път се представя в България. „Историята на отвлеченото от пиратите момиче“ на Луиджи Пирандело е „облечена“ в танц от хореографа Флавио Бенати, асистент-хореограф Силвия Томова, балетен репетитор Алида Бонева, корепетитор  Мауро Фабри. Художникът и диригентът са същите – Салваторе Русо и  Карло Донадио. И въпреки че действието се развива отново в Сицилия, настроението и цветовата палитра са много различни, много слънчеви, ако и част от действието да се разиграва на лунна светлина.





Голямата нова делва за зехтин, гордост на богатия земевладелец Дон Лоло – Александър Желев – се  счупва. Зи Дима – Петя Вънева – гърбав майстор реставратор, е повикан да я оправи. За зла участ гърбицата му пречи да излезе от нея, след като е успял да я реставрира. Нела, дъщерята на Дон Лоло – Ю Чан Иизука, нейният годеник Луиджи – Стоян Фъртунов, приятелите им се опитват да успокоят разгневения богаташ. Зи Дима спокойно пуши лулата си, примирен със съдбата си – ще прекара нощта в делвата. Единственото решение е делвата отново да бъде счупена…
Лунна светлина, серенада на Луиджи за Нела. Песента (изпълнява Милко Михайлов) разказва за млад пират, отвлякъл любимата си. Влюбените танцуват щастливо, към тях се присъединяват и други. Шумът разбужда Дон Лоло. Той излива гнева си – рита делвата, събаря я, търкаля я, за да я махне далеч от погледа си. Делвата се счупва, Зи Дима е освободен, младежите – доволни от щастливата развръзка. Александър Желев и Петя Вънева, отдавна познати на почитателите, отново изненадват с превъплъщенията си. Трудно някой би могъл да оцени кое от тях е най-сполучливо! Радваща и обнадеждаваща е осезателно увеличената численост на балетния състав, подмладяването му. Постигнати са синхрон и лекота на изпълнението.



Щастливите усмивки на участниците, множеството цветя и бурните аплодисменти са достоен завършек на първата фестивална вечер от 47-ото издание на ФОБИ.

Този материал е публикуван в Платформа за изкуства на ИИИзк.- БАН